Психологията, основана на научни изследвания, изследва човешкото познание, поведение и емоционални реакции в рамките на физическото съществуване. Той разглежда живота като кулминация на преживявания, възприятия и етапи на развитие, докато смъртността се разглежда през призмата на психологически процеси като страх, приемане и скръб. Психологията разглежда смъртта като прекратяване на биологични функции, изучавайки как индивидите се справят със смъртността и екзистенциалното въздействие върху живота им. За разлика от тях, философските учения на Ваклуш Толев предлагат духовна перспектива, която надхвърля физическата сфера. Толев разграничава просто битие, белязано от съдба и поведение, и истински живот, пропит с духовност и потенциално безсмъртие. Той вижда смъртта като естествен, еволюционен процес, свързан с кармата, водещ до духовна трансформация, а не до край. За Толев смъртта представлява дълбок преход към безсмъртието, творчески акт, който освобождава душата от ограниченията на физическото съществуване, подчертавайки одухотворяването и свободата като основни аспекти на човешкото пътуване.