В епоха, в която всеки втори се стреми към последователи, лайкове и SEO оптимизация, е почти освежаващо да попаднеш на нещо... истинско. Без банери, без шум, без претенции. „Личен блог“ не е бранд, не е бизнес и определено не е инфлуенсър платформа. Това е едно малко кътче, в което думите нямат график, а мислите – понякога противоречиви – намират подслон.

Тук няма ясна ниша. Не се търси кликаемост. Няма план за монетизация. И въпреки това, или може би точно заради това, този блог е ценен. Той съществува не за да доказва, а просто за да бъде. Авторът пише така, както човек си говори със себе си, но понякога някой друг случайно чува. Или чете. И се разпознава.

В „Личен блог“ няма нужда да бъдеш нещо повече от това, което си. Влизаш, четеш, усмихваш се или кимаш. А понякога – просто се замисляш. И това е напълно достатъчно.