Много компании разглеждат застраховката срещу кибератаки като просто разход в бюджета. Тази гледна точка е напълно разбираема, особено за малки и средни предприятия, които могат да се чувстват натоварени от допълнителните разходи за осигуряване на защита срещу киберзаплахи. Някои от основните аргументи за този подход са:

Начален разход: Премиите за киберзащита могат да изглеждат значителни за малки и стартиращи бизнеси, които може да не възприемат заплахата като непосредствена или актуална.

Няма гаранция за използване: За разлика от застраховки като здравни или автомобилни, киберзащитата не винаги се активира и може да изглежда като неуспешна инвестиция, ако не се случи инцидент.

Необходимост от допълнителни усилия: Придобиването на застраховка не е панацея. Компаниите трябва да поддържат вътрешни мерки за сигурност и редовно да обновяват системите си, за да предотвратят атаки.

Въпреки тези аргументи, гледната точка на застраховката като разход не отчита важността на проактивната защита и рисковете, които идват с неспособността да се осигури достатъчна защита.

Застраховка срещу кибератаки като стратегическа инвестиция
Днес все повече компании започват да виждат застраховката срещу кибератаки не като разход, а като стратегическа инвестиция в тяхната дългосрочна сигурност и устойчивост. Ето защо: